"Алманах 2016 - Нова българска литература - Проза"

Откъс от разказа "Стъпки по пясъка"


В едно ранно утро слънцето бавно, но огнено се качваше над морската шир. Небето синееше. В морето с е виждаха първите лодкари, хвърлящи своите мрежи с надежда за голям улов. А то, морето, шумеше. Вълните тихо се разплискваха и размиваха малката пясъчна ивица. Чайките алчно кръжаха около лодкарите, усещайки големия улов. Те огласяха хоризонта с крясъците си, а морето все така тихо и ласкаво разливаше пенливите си вълни по крайбрежието...

Стоях на моя малък плаж, закътан и скрит насред камънаците и някак губещ се от чуждите погледи. Той беше малък, но с копринен пясък. А отпред се бяха натрупали бе3брой водорасли, които пък насищаха въздуха със силно йодово ухание. Този пристан беше мой. Така си мислех, любувайки се на тюркоазеното море. 3ащо ли?... Ами тук се усамотявах, тук събличах всичките си душевни дрехи, необезпокоявана от никого. Тук бях истинска, душата ми беше чиста, нежна и чувствена. Бях млада, много млада и както всяко момиче чаках нея — Любовта. А тя, Любовта, все не идваше... Бях самотна... Но и обичах самотата, 3ащото тя ми даваше свобода и волност. Знаех, че това са най-хубавите ми дни. Имах спокойствие и мечти... А има ли нещо по-прекрасно от мечтите. Имаш ли мечти, политаш нагоре, нагоре и летиш накъдето си искаш... Уверявам Ви, че този летеж е прекрасен... Всъщност прекрасното се крие в младостта. Знаех, че тя е най-великото нещо. Но знаех също, че тя бързо идва, но и бързо отлита, защото времето шеметно се търкаля и никога не спира... Знаех още, че не трябва да изпускам своята младост.


Използваните текстови, графични и други материали са собственост на носителя на авторски права.
Всяко копие и редуциране на информация се преследва по ,,Закона на авторското право и сродните му права", както и по ,,Закона за защита на конкуренцията."