"Загадките на любовта" Съвременни разкази за живота

Откъс от разказа ,,Жената с гълъбите"


„Жената с гълъбите", помислих си аз. Тази жена е интелигентна, от нея се излъчваше някаква духовна чистата, която омайваше тези мили птички. Нещо се е случило с нея. Нещо дълбоко е преживяла..., мислех си аз. Стоях зашеметена и очите ми не можеха да се откъснат от нейното лице. Бях замръзнала от вълнение, а около мен се движеше една постоянна тълпа, оживена или вглъбена в себе си, която машинално ме заобикаляше и продължаваше своето движение напред или назад, без значение, по-важното беше, че никой не забелязваше тази седнала и изстрадала жена, която в същото време бликаше от топлина към птиците, които се гушеха в горещите ръце, усещайки доброжелателния пламък на нейното сърце. „Жената с гълъбите" беше щастлива...

Разпространител:

Хеликон Български книжарници


Отзив



Новата книга на писателката Мари-Мари Марина (литературен псевдоним на Мария Попова) съдържа две новели и 21 по-кратки разкази. Темите и сюжетите и този път отразяват съвременния живот, както това е подчертано и в подзаглавието. Читателят отново е потопен в сложния лабиринт от чувства и събития на съвременния човек. С особена сила звучат тези детайли, които са лични преживелици на авторката. Във всяко едно от произведенията освен талантливото пресъздаване на конкретните случки и събития са налице и философски обобщения, които авторката прави с особена вещина. В част от произведенията са вмъкнати наши и чуждестранни сентенции, които засилват внушението и подчертават основната идея. Философските обобщения са белег за висока творческа култура и за овладяно писателско майсторство. Героите на творбите живеят в конкретната действителност и Марина така умело рисува природата и психологическата атмосфера, че читателят се пренася в повествованието и потъва в размисъл, както за съдбата на героите, така и за собственото си битие.

Още в предговора е подчертано, че Загадките на любовта е трета книга от поредицата Съвременни разкази за живота (първите две са вече в ръцете на читателите: Горчиво-сладък живот, 2010 г. и Нещо като магия, нещо като романтика, нещо като любов, 2012 г.). И в сегашната книга основният мотив е силата на любовта, нейната магия да преобразява хората, но авторското майсторство и тук избягва от капана на сухото теоретизиране: тя с вещина ни поднася подбрани житейски истории без онази сантиментална сладникавост, с каквато боравят посредствените автори, гъделичкайки инстинктите на читателя. Мари-Мари Марина е познавач на човешката душа и търси загадките в нея. Това е силно въздействащ подход, защото нищо не е по-силно от живата действителност. Любовта в творбата е многолика: любов към младите хора, здраво впримчени в железния капан на съдбата, любов към отрудения наш съвременник, понесъл на плещите си радостите и неправдите на днешния ден, любовта към децата и неповторимата природа на България. Авторката с всеки ред ни внушава, че именно любовта е най-възвишеното чувство, което формира качествата на човешката душа. Читателят се убеждава, че любовта е истинска загадка, някаква божествена алхимия, която не е подвластна на обикновената логика: тя граничи с приказните чудеса, които извисяват човека над пошлото и делничното.

Тук в нашия отзив няма да преразказваме сюжетите на отделните произведения, за да не намалим въздействието им върху читателите. Само ще споменем онези детайли, които са ни направили впечатление с майсторското поднасяне на детайли и щрихи към повествователното въздействие. На първо място е поставена новелата Загадките на любовта, която е дала име и на цялата книга. Авторката отваря повествованието с мъдрата житейска поговорка, че „огънят изгаря ръката ти, а жената – сърцето на мъжа“. Литературният герой (Миро), завърнал се от емигрантство от Америка, където първоначално мие чинии в една закусвалня, после по думите на авторката „просперира“ и става сервитьор и едва след това си намира работа по професията, за която у нас се е учил, т.е. става компютърен програмист и това би следвало да го прави щастлив. Той обаче не може да се примири с негативното отношение на новото си американско обкръжение към родината му, това го дразни и възмущава. Животът си тече и Миро се жени за Джулиан и за да разсее негативизма я довежда в България. Младата американка е учудена и трогната от гостоприемството на родопските селяни, сред които попада при пътешествието, което младото семейство предприема. Марина рисува Родопите с любов и умиление, читателят се пренася сред заоблените върхове, обрасли със смърч и борови гори. Гостенката, нежна разглезена американска актриса, прави планински преходи и при един от тях стъпва накриво, счупва крак и полетява в зейналата пропаст. И в тази екстрена ситуация на преден план излиза човеколюбието и всеотдайността на нейния съпруг Миро. Той прави всичко, за да я настани в болница, а българските лекари бързо я възстановяват и тя може да продължи по предварително предначертания си план и да полети за Париж. Този детайл от новелата се чете със затаен дъх, понеже авторката е майсторка на фабулирането.

В началото на следващата новела, озаглавена Семейни и любовни илюзии, е дадена френската мъдрост на Жинон дьо Ланкло, че „в семейния живот най-важното винтче е любовта“. Тук героите са Филип и Катерина, които гостуват за три дни в Лисабон, където установяват, че ритмите на фадото са истинско лекарство за човешката душа. Във вътрешния мир на героинята се борят две чувства: дълг към съпруга и любов към Филип. Създал се е класически триъгълник. Нещата стават още по-драматични, защото съпругът на героинята Димо има любовница, която е родила от него извънбрачно дете, а то страда от болест. Заплетен е сложен възел от банални за динамичното ни време връзки, които усложняват човешкото битие и правят живота труден и непоносим. Тази новела ни разказва един типичен сюжет и ни кара да размишляваме върху темата кое е по-силно: дългът или любовта. Авторката е намерила точния житейски детайл, за да ни покаже, че всяко решение има своето оправдание, има свои силни и слаби страни. Това прави четивото въздействащо и съвременно, тъй като съвременната жена е еманципирана и може да взема самостоятелни решения. Основното внушение от постъпките на героите има чисто философски привкус: семейният живот трябва да има в основата си „винтчето“ на любовта. В противен случай той е невъзможен. Тази новела ще развълнува нашия съвременник, поставен в сложните условия на семейни задължения и работа сред колеги и колежки, където се поражда илюзията за „чистата“ любов без каквито и да било ангажименти.

В първия по-кратък разказ Илюзорна любов читателят ще бъде въведен с индийската поговорка „Щастието е преходно като капка роса върху лотос“. Галя слиза по морския бряг, стъпва с босите си крака по пясъка и чакъла, разсъждавайки върху любовните си несполуки: през миналото лято младото момиче се намира във вихъра на първата любов, която завършва така бързо, както е и дошла. Основното ? терзание е дали не живее в неясната мъгла на илюзорна любов: дали истински е обичала и дали истински е била обичана. Тези мисли я терзаят и тогава, когато държи четката в малката крайморска църквичка, където тя работи като реставраторка. Авторката ни навежда на мисълта, че за истинската любов са нужни двама души с истински чувства, а не с илюзии и с намерение за приятно прекарване на времето. Нежната реставраторка с болка научава, че мъжът, на когото е поверила първите си нежни чувства, е бил женен и сега съпругата му се е завърнала от едно дългосрочно пребиваване в Австрия. За Галя това е жесток урок, който я прави по-мъдра, за да различава илюзорната любов от истинската.

В един от следващите разкази се пренасяме върху темата за несподелената любов (Отминала любов), където се разсъждава върху дилемата коя любов е истинската: дали тази, която е завършила с брак, или тази, която човек носи вечно в себе си. За авторката отминалата любов е една несбъдната мечта.

Разказът Женско сърце започва с интересната мисъл на Джошуа Холанд: „Най-ценното притежание, което един мъж може да има на този свят, е едно женско сърце“. За авторката жената е най-великото творение на природата и то трябва да бъде пазено и уважавано. Сюжетната нишка ни сблъсква с мъчителната тема за развода в случаите, когато у единия от брачните партньори любовта е още жива. И ето ни сега сме изправени пред Жената от кея - медицинската сестра Саша Милушева: банален случай с тежки последствия. Тя се влюбва в един от лекарите, ражда дъщеря от него, а лекарят си намира друга любовница и с нея заминава на работа в чужбина. Истинска загадка на любовта, която ние тук нарекохме банална: Саша е била влюбена, а лекарят Иван – обикновен женкар. Ето какво заключава медицинската сестра: „Любовта е приказно нещо, но след нея остана едно дълбоко огорчение, тъга по нещо безвъзвратно изгубено, самота и кървяща рана…Единственото хубаво нещо е моята малка дъщеря Наталия.“

Разтърсваща е историята, разказана ни под заглавие Изгубени страници (с подзаглавие По истински случай). Млада жена разказва страници от своя нерадостен живот. Единствена дъщеря, обичана и обожавана. Майката е пианистка и мечтае и дъщерята да тръгне по този път. Подготвят малкото момиче да владее пианото, но не го подготвят за несгодите на живота, които не закъсняват, когато майката умира и бащата довежда мащеха. Момичето става стюардеса и се омъжва за помощник-пилот на канадски самолет, но арабин по произход. Мъките започват тогава, когато младата Мина отива да живее в арабския свят. Ето философското обобщение на Марина:„Любовта трябва да се случва само тогава, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва тогава, когато си израснал“. На един от разказите Марина е поставила философско заглавие: Ако любовта не е лудост, то тогава тя не е любов. Основната тема е любовта към природата, но още по-показателен е текстът, озаглавен Молитва за Родопа, защото авторката е влюбена в тази планина:„Моята Родопа планина е докосната от Бога. Тя е свещена и мери ръст само с Вечността. Изтъкана е от приказни митове и легенди…“ Темата за тази планина се появява и след това в разказа Опустялото село. Трябва да повярваме на писателката, че човек таи специална любов към това природно чудо, което дава живот и прохлада на живите същества.

С много голямо майсторство е написан и разказът Цигулката, в който се разказва за лишенията, които преживява отдалото се на солфежите и струните младо момче, неуспяло да изживее първата си любов. Музиката му обаче създава такава радост на хората. Няма да скрия, че за мене най-силно въздействащ е разказът Да спасиш живот, също придружен от ремарката, че е по истински случай. За мен е ясно, че събитието е автобиографично. Дъщерята на Софи получава криза и лекарите се суетят, чудейки се каква диагноза да ? поставят. Положението става все по-критично. Тогава проговорва майчината любов, майчиният инстинкт: без да е лекарка тя изумява лекуващия специалист с думите: „Моля Ви, докторе, спасете я, та тя развива диабет тип 1!“ След кратко суетене Алекс, така се казва дъщерята, е поставена на системи и бавно излиза от диабетната кома. И тук следва мъдрото философско обобщение:„Животът се измерва с преживяното. Човек, умирайки се научава да живее отново. А болката те кара истински да оцениш времето, в което си живял, както и начина, по който си живял“.

Книгата на писателката Мари-Мари Марина Загадките на любовта е мъдро произведение, което поставя авторката сред интересните съвременни творци. Силата на текстовете е в тяхната житейска правдоподобност и във философските внушения, които карат читателя да се замисли върху собствените си постъпки и собствения си живот. Всеки образ от броеницата персонажи ни обогатява и ни прави по-силни и по мъдри в срещите ни с трудностите, които се изпречват по пътя ни. Авторката непрекъснато ни повтаря и ни дава примери, че любовта не е само приказно чувство и сладко удоволствие, а и отговорност: мъдър и подготвен за живота е този, който не се води от авантюрата, а умее добре да отличава голямата любов от увлечението.

Акад. Михаил Виденов




Коментар



Впечатлява ме умението на писателката да разказва разнообразни сюжетни истории , да въвежда читателя в света на красивото и доброто , на възвишеното и съвършенното , да разглежда проблеми от философски и нравствен характер , свързани с човешкото битие.Тя поставя акцент на любовта във всичките и измерения като най-висша човешка ценност.

Четейки книгата , все повече разбирам , че имам досег с една талантлива писателка с богата душевност и подчертан интелект , която владее до съвършенство силата на българското слово , красотата , звучността и мелодиката на родния език , богатството и възможностите на сложния синтаксис да изразява най-тънките нюанси на мисълта.

Дълбочината на съдържанието , дизайнът , оригиналната композиция , незабравимите художествени образи , разнообразните природни описания и разсъждения бележат книгата " Загадките на любовта " с чертите на уникалност. Видно е , че става въпрос за едно търсешо сърце , което копнее за любов и истина - сърцето на самата писателка , взискателна преди всичко към себе си и тогава към другите ; писателка със собствен почерк и богата езикова култура.

Данка Арабаджийска





Използваните текстови, графични и други материали са собственост на носителя на авторски права.
Всяко копие и редуциране на информация се преследва по ,,Закона на авторското право и сродните му права", както и по ,,Закона за защита на конкуренцията."