Цитати

Дъждовно лято

Това лято беше изключително дъждовно. Почти всеки ден валеше. Мине се, не мине малко време и ето че небето се забулваше, слънцето се скриваше някъде в дълбините на оловните облаци. Наставаше мрак, почти нищо не се виждаше, а после силни гръмотевици раздираха небосвода и едри капки дъжд в началото поръсваха вече обилно напоената земя, а след това пороен дъжд се изливаше, толкова силен, че все едно никога не е валяло и той, пороят, бързаше да накваси земята и напълни реките с животворна вода. Наоколо растителността беше избуяла и беше толкова зелено, че очите с радост се къпеха в тази ярка и неповторима зеленина. Лято. Истинско животворно и прохладно лято. И дъжд, много дъжд, който се лееше на воля всеки божи ден.

И този ден не беше по-малко различен от другите. Утрото беше свежо и прохладно, а небето гълъбовосиньо, без нито едно облаче. Ребека от няколко дни гостуваше на свои приятели в Залцбург. Тук, в града на Моцарт, твърде често се провеждаха най-различни празненства и чествания. Градът се славеше не само със забележителните си Моцартови събития, но и с различни други тържества, свързани с различните изкуства, но най-вече театър и литература. Ребека беше дошла тук не само да се види със своите приятели, но и да участва в литературните четения, посветени на новоизлезлите книги. Тя се представи със своя нов роман, но същевременно не пропусна да посети и театралните постановки, някои от които се проведоха на от-крито. Ребека се прехласна в играта на актьорите и изпита истинска наслада от времето, прекарано тук, защото имаше възможност да обмени мнения с колеги, както и да направи нови запознанства, които я обогатиха още повече. Всичко, което се случваше в този толкова известен и посещаван център беше наслада за душата й. Сега Ребека пътуваше по магистралата Залцбург - Виена, щастлива от видяното и преживяното. Тя беше седнала в своя нов джип Ровър, нежна музика се лееше около нея и леко си припяваше, защото беше с изключително добро настроение. Само дето се притесняваше, че тръгна в късния следобед, а пътят беше дълъг и гъсти оловни облаци вече се кълбяха по небосвода, които ту скриваха слънцето, ту го пропускаха от време на време да погледне от някое открехнато малко прозорче. А след това отново го скриваха, за да го пропуснат след малко отново да хвърли поглед към земята и отново оловното було закриваше това ярко светило. Това, че небето се беше намусило и процеждаше съвсем слабо слънчевата светлина, тревожеше Ребека. Тя знаеше, че не успя да изпревари дъждовните облаци, въпреки че караше твърде бързо. Изведнъж колата нещо заръмжя, блокира и спря. Някаква тревожност обхвана младата жена.




Използваните в категория ,,Романи, Поезия, Новели и Разкази" текстови, графични и други материали са собственост на носителя на авторски права.
Всяко копие и редуциране на информация се преследва по ,,Закона на авторското право и сродните му права", както и по ,,Закона за защита на конкуренцията."