Цитати

Нещо като магия, нещо като романтика, нещо като любов ...

Често си задавам въпроса има ли магия около нас, човеците и истина ли е това, което ни разказват учените, историците, археолозите и най-вече истинските изследователи. Как сме създадени, така от Нищото или сме творение на нещо голямо и недостижимо като разум и кога най-после ще достигнем до част от онова Сътворение, за което нищо не знаем... Или просто човечеството върви по грешен път и защо Вселенският разум разрешава всичко това. Не е ли по-добре да тръгнем по верния път, за да можем да творим по-стойностно, както и да прогледнем и проникнем в тайните на нашата Вселена по-бързо... И защо той, Вселенският разум ги крие от нас. Може би още не сме пораснали и помъдрели, за да можем да преосмислим всичко онова, което блика от Всемира, което достига сякаш до нас, обгръща ни, докосва ни, но ние, Човеците, нищо не забелязваме. Възможно ли е да сме толкова първични и неосъзнаващи значимостта на нашето създаване и съществуване. Възможно ли е да сме толкова „малки" по дух и всеобхватност, че дори да не оценяваме Величието на Раждането на Човечеството. Възможно ли е...!?





А те, Любовта и Щастието, са нещо специално. Всички ние се оглеждаме по пътя си за тях и все се надяваме да кацнат на рамото ни. И все ни се струва, че те кацат на всяко чуждо рамо, но не идват при нас. Оглеждаме се в тълпата, виждаме усмивката на младото момиче, радостта и блясъка в очите й и ние закопняваме за нейното щастие. Защо ни се струва, че те, другите са щастливи, а само при нас не идва онази истинска прелест на радостта. Или просто не го забелязваме, тьрсейки го другаде, във всеки случай не на правилното място. Но понякога то, Щастието прошумолява и сякаш ни напомня за себе си. Усещаме как нещо нежно ни обгръща и как някаква розова мъгла ни обвива и някак си се понасяш там в небесната вис, наблюдавайки Живота отвисоко, оставяйки дребното и материално ежедневие, къпейки се в духовната розова мъгла.

Така в една ранна есенна утрин, когато отивах на работа и мислите ми бяха запленени от есенните шарки един млад мъж пресече пътя ми на жълтите плочки, а аз прехласната от вида му, изпуснах чантата си, от която се разпиляха какви ли не неща...





Разпиляване

Есента е любимият ми сезон. Есента, която е обсипала със злато всичко наоколо-дърветата с поклащащите се златни листа, срамежливо обагрените в златисто цветя, златната трева и най-вече златистото слънце с весела усмивка, греейки от високия и недостижим небосклон. Есен. Тиха, слънчева и самотна есен. Есен, в която моето щастие се разпиля.

Разпиляно щастие. Разпиляна любов и разпиляна магия. Когато любовта си отиде и ти останеш сам, усещаш онова празно пространство до теб, запълвано дълго време от твоята любов. Сега, когато си сам изведнъж изпадаш в безтегловност и в онова безвремие, откъдето сякаш никога няма да се завърнеш...

Аделина бе стоварила багажа си в огромното и широко хале на виенската аерогара. Облечена бе спортно, с модерна тениска в жълт цвят, изрисувана с абстрактни зелени рисунки. Самата тя бе средновисока, със смолисти коси и големи зелени очи, загоряла от лятното спънце, беше толкова впечатляваща, че много пъти срещаше изумените и сякаш питащи мъжки погледи. Беше изминал един месец, откакто точно от тук тръгна на пътешествие със своя Любим. Нещо като сватбено пътешествие. Първо заминаха за Париж, защото Ади искаше много да разгледа мечтания град. Градът на мечтите, любовта и щастието. Искаше също да се изкачи на Айфеловата кула и да види Париж отвисоко. Или както често казваха: „Да видиш Париж от птичи поглед" е нещо прекрасно. И тя го видя - величествен и прекрасен, дишащ равномерно и някак си неусетно въвличащ те в своя свят - древен и млад. Париж е прекрасен със своя очарователен дъх на младост. Париж е вечния град на младежките мечти и надежди и с вечния стремеж и борба за успех и реализация. Париж е мечта. Париж е любов...




Използваните в категория ,,Романи, Поезия, Новели и Разкази" текстови, графични и други материали са собственост на носителя на авторски права.
Всяко копие и редуциране на информация се преследва по ,,Закона на авторското право и сродните му права", както и по ,,Закона за защита на конкуренцията."