"Алманах 2015 - Нова българска литература - Проза"

Откъс от разказа "Кафене Африка"


Нещо, което хората правят всяка сутрин, е да изпият чашка кафе. Едни - за да се ободрят, а други - за да започнат деня с наслада и да усетят привкуса на кафето, магически приготвено от изкусните ръце на бармана етиопец, подсладено с „усмивка" и пожелание за щастлив и спорен ден. Какво по-хубаво от това. И тогава, отпивайки бавно глътка по глътка от вълшебната напитка, ти се понасяш в онази екзотика, която те въздига нагоре, нагоре към неизвестните предизвикателства на деня; мисълта ти пътува бавно и с наслада към настъпващия ден, който започва с възкачването на слънцето на небосклона, с птичия хор, с подвикванията на уличните продавачи или може би с онзи поглед, който си разменила с непознат мъж и от чийто поглед нещо лумва бясно в сърцето ти и една неземна наслада се разлива по цялото ти тяло, защото чувстваш, че ти си „забележима"... Този лумнал огън те окриля и поддържа живеца ти през целия ден. И тогава знаеш, че най-прекрасното в този свят е огънят в душата ти, които се разгаря и те кара да усещаш Живота още по-цветен, шарен и красив. Така, че когато пиеш сутрешната чашка кафе, трябва да разбираш, че „кафето трябва да бъде черно като нощта, силно като смъртта, горещо като греха и сладко като любовта" ...


Използваните текстови, графични и други материали са собственост на носителя на авторски права.
Всяко копие и редуциране на информация се преследва по ,,Закона на авторското право и сродните му права", както и по ,,Закона за защита на конкуренцията."